Лора Христова – Скъпоценен Камък Сред Младите Артисти

В живота тя е Лора Христова, а в една от най-познатите си роли – в българския сериал „Братя” – е фаталната Юлия. Кое е момичето с мистична красота и забележителен талант, което без време заплени българската публика?

Лора е само на 23 години, но никога не бихте предположили това, ако просто я слушате. Изключително дисциплинирана, фокусирана в мечтите си, тя определено е надраснала крехката си възраст. Влюбена в сцената, тя мечтае за нея от малка и това напълно естествено води до избора на професия. Лора завършва Санкт-Петербургския държавен институт по изкуства, но за наше щастие избира да живее и работи в България. Имахме удоволствието да ѝ зададем няколкото въпроса, защото, да – разговорът с Лора наистина е удоволствие за душата.

Фотография и стайлинг: Елеонора Аврамова / @deeper.dimension

Изглеждаш изключително зряла за крехката си възраст. В едно твое интервю ти се определяш като сериозен и отговорен човек, което е по-скоро рядкост за тези години. На какво смяташ, че се дължи тази дисциплина у теб?

Мисля, че дисциплината и отговорността са тясно свързани с целеустремеността, стремежа днес да бъде по-добре от вчера и благодарността към хората, които вярват в теб. Желанието да направиш всичко по силите си, за да постигнеш мечтитете си честно и с достойнство, желанието да растеш, да бъдеш уважан от самият себе си и от хората около теб. Сериозното ми отношение е резултат на осъзнатост, на прозряването, че животът е кратък и щастието се крие в това един ден да погледнем назад с усмивка и да си кажем, че не бихме променили нито един свой ден.

Твоята кариера тепърва започва – как си представяш Лора след 20 години – къде е, какво е постигнала?

Лора след 20 години има много различни, пъстри роли зад гърба си, много истории за разказване, емоции за споделяне и още много приключения за изживяване. Тя продължава да се учи всеки ден, работи в киното и театъра, може би режисира, преподава или има своя школа, живее в София, но често пътува, заобиколена е от идейни, творчески хора, има прекрасно семейство. Както на нея, така и на всички от сърце пожелавам щастие. Да намериш себе си е първата крачка.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Половината ти живот преминава далеч от родината – ако трябва да избереш отново живот зад граница – къде би бил той?

Светът е шарен и необятен и искам да видя всяко едно негово кътче, искам да се изпълвам с нови познания и впечатления, искам „кутийката ми за спомени“ да прелива от емоции и истории. Но аз вече направих своя избор и той е да се върна тук, в България – близо до корените си, до близките, дома и семейството си.

Кое е най-голямото предизвикателство за теб на сцената?

Едно от големите предизвикателства на сцената за мен е да опазиш емоционалния си багаж, да не разлееш това тежко ведро, пълно с вълнение, репетиции и лично отношение, преди да му е дошло времето. Искам да кажа, че моментът на очакване е най-тежък за мен, тези последни минути преди началото, когато с единия крак си тук, а с другия – там. Излизайки на сцената това раздвояване изчезва, доверявам се на партньорите, следвам обстоятелствата и историята ме завлича.

Коя е ролята, която мечтаеш да изиграеш?

Мечтая си за драматични, сложни, многопластови роли, които да преобърнат всичко в мен, с които да се боря, с които да се слея… Вероятно, защото „Майстора и Маргарита“ е един от любимите ми романи на Булгаков и вероятно, защото става дума за един от най-противоречивите и мистични женски образи в историята на театъра и киното, една от моите мечтани роли е някой ден да вляза в образа на Маргарита.

Каква е разликата между руската и българската театрална сцена и кино?

Имах възможността да се уча при велики заслужили и народни артисти и режисьори от «старата школа». Аз самата съм ученичка на з.а.на Русия В.А. Тыкке, възпитаник на Борис Зон, който пък е считан за един от най-добрите ученици на самият К.С. Станиславски и „най-добрият театрален педагог в СССР“. За такава история и традиции става дума. Голяма разлика в самия метод и школа няма. Разликата като че ли е в дисциплината, уважението и най-вече съхраняването, предаването и почитането на тези традиции (както при творците, така и при зрителите).

Наречете го отживелица, но не мога да се примиря с обноските и облеклото на масовия български зрител в театъра. Не и като правя сравнение със зрителя по онези ширини. Отиването на театър по тамошните традиции е истинско събитие, почти всички са в официални дрехи и с цветя. Присъствала съм на 12 часово представление, на което публиката в нито един момент не си позволи да покаже отегчение, умора или нервност. Затова ми е мъчно, че тук като че ли не успяваме да опазим традициите си.

С какво те привлича българското изкуство?

Колкото и клиширано да звучи, българското изкуство ме привлича с това, че е родно, „наше си”. И не само, разбира се, смятам, че имаме неповторими творци и безкрайно талантливи артисти. Това, което не им позволява да покажат и развият целия си потенциал са (честно да си кажем) лошите условия. Борим се за по-добро бъдеще и вярвам, че това не е просто утопия.

Един неотложен въпрос – макар и клише – защо избра да се върнеш?

Още заминавайки, си бях казала, че ще се върна. Моята цел бе да взема най-доброто от най-добрите и да го интегрирам тук, в моя дом. Тъжно ми е, когато виждам как млади, перспективни и идейни хора напускат страната ни завинаги. Не ги виня, но когато това се случва масово, развитието тук става невъзможно. Вместо да търсим благополучен живот навън, бихме могли да посадим тези семена на родна почва.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Знаем, че пишеш и стихове – сподели повече за тях

Поезията е изповед, това е моят начин на себеопознаване и себеприемане. Стихотворенията ми помагат да призная грешките си и да се сприятеля с болката си. Имам много стихотворения, които обективно смятам за доста сполучливи, но се съмнявам, че някога ще видят бял свят, прекалено са лични, а и съм много ревнива спрямо тях, чета ги само на най-най- близките си хора. Пиша на руски, гузно ми е да си призная, но именно на този език говори моята душа, той е мелодичен и много гъвкав, лесно пасва на стихотворната форма. От скоро реших да опитам и на български, имам няколко завършени кратки творби, но си личи, че все още търся своя почерк.

Кои са любимите ти книга, стихотворение и песен напоследък?

Всеки ден съм различна, всеки ден усещам една или друга песен или стихотворение по-близки до мен. Но съм забелязала, че стане ли дума за книга, напоследък изпитвам голям интерес към биографичните или автобиографичните творби. Черпя вдъхновение, сили и кураж от творци оставили своята непоколебима следа.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Да не се влюбиш в Лора е трудно. Затова ще следим с нетърпение нейния професионален път – сигурни сме, че ще бъде завладяващ.

Фотография и стайлинг: Елеонора Аврамова / @deeper.dimension

Always Know What's Up On The Balkans
Get Awesome Emails in Your Inbox

By entering my email I consent to the Terms & Conditions
%d bloggers like this: