Филмът „Байкал“. Трудно ли е да чуем себе си?

“Байкал” е късометражен филм на Деян Барараев или 15 минути, които те карат да си зададеш поне три важни въпроса. Кой искам да бъда? Колко честен съм със себе си? Колко струва да бъда такъв, какъвто съм? На пръв поглед сюжетът разказва за две момчета, объркани по отношение на сексуалността си, но това е само повърхността. Тяхната история доста често е и нашата история. Понеже днес не обръщаме глава само когато видим хора с различна сексуалност, а почти винаги, когато сме близо до това да видим себе си. Имах удоволствието да поговоря с Деян Барарев за “Байкал”, за идентичността и за страха. Разговор, който ми се струва прекалено важен, за да остане между нас.

Да започнем с ключовия въпрос – кой си ти?

По принцип не обичам да говоря за себе си. Предпочитам филмите ми да го правят. Мисля, че затова започнах да се занимавам с кино – като вид комуникация, която предполага много голям диапазон да комуникираш идеи, въпроси и емоции. Иначе съм на 33 години, завърших “Кино и телевизионна режисура” в Нов Български, също и “Бизнес администрация”- семестриално. Имам над 10 години опит в късометражното кино.

Ако трябва да бъда честен, филмите, които съм правил, са повече от тези, с които обичам да се представям. В началото много експериментирах и нещата ми бяха много претенциозни – сякаш се опитвах да разкажа за сътворението на света в 40 мин. Но с времето успях да изляза от главата си и започнах да правя по-разбираемо кино (и съответно по-хубаво).

Първият ми успех дойде с „Ботев е идиот“ (2012) – филм, който не съм предполагал, че ще предизвика чак такова внимание. Преди това имах два опита в университета – „20:02“ – петминутен филм за това как една млада жена примамва мъже в апартамента си и „Значителните други“, който смесва минало и настояще на млад човек, чийто живот е определен от една съдбовна вечер на злоупотреба с наркотици.

От всеки филм съм научил нещо, но това което се случи с „Ботев е идиот“, определено ми повлия силно. След него се опитвах да „докажа“, че не съм някакъв провокативен тип, който търси лесна слава. Нещо, в което бях обвиняван многократно. Всъщност филмът разказва за моите преживявания и търкания с авторитетите в училище. Винаги съм бил доста критичен към това как ни се представят дадени неща, с цел да ни накарат да мислим по определен начин. Самият аз не съм конфликтен човек, но ако има нещо, което ме изкарва извън кожата ми, това са фалшиви авторитети. За съжаление, те не са малко в нашата действителност. Като добавиш, че често са в позиция на власт, нещата стават много плашещи.

Стигаме до “Байкал”. Как се роди тази идея?

Това е един много деликатен филм, засягащ една много деликатна тема (особено в нашето счупено общество). Някои я определят като „хомосексуализъм“, но за мен тя е „идентичност“. Искам за момент да си представите какво е да потискаш всеки един импулс, който се появява в тялото и съзнанието ти. Когато ти идва да кажеш нещо, да го премълчаваш, когато ти идва да докоснеш някого (дори и да не е сексуално), да не го правиш, защото той/тя или хората ще си помислят нещо. Кои сме всъщност ние, ако не можем да бъдем себе си?

Всички тези неща се въртяха в съзнанието ми, когато мой близък приятел ми призна, че е гей. Първоначално и на двамата много ни олекна. Признавам си, мен лично ме обзе едно супер чувство и сякаш двамата станахме отново близки. Но тогава се замислих защо му отне толкова много време да ми признае. Да не би поведението ми да го е накарало да се чувства застрашен да ми каже? И тогава се ядосах – на себе си и на всички хора, които познавах и не познавах, и които си мислят лоши неща за него, само защото е различен от тях.

Не съм сигурен кога точно се роди идеята за филма, тя се променяше. С една колежка, режисьор и сценарист, Горана Йованович запретнахме ръкави и измислихме историята. Тя написа страхотен сценарий, а аз се заех да търся финансиране, за да го снимам. На борда се качи и продуцентът Ангел Иванов, с когото кандидатствахме в сценарната работилница и пичинг сесия на София Прайд Филм Фест. Успях да спечеля награда за най-добър български проект, който идваше със скромна сума пари. Обнадеждени, продължихме да търсим още финансиране, но за съжаление удряхме на камък.

Затова както обикновено се случва в България, направихме филма с лични средства, наградата от София Прайд Филм Фест и помощта на страхотния ми екип. Тук много искам да благодаря на Георги Маринов – Гопето (оператор на филма), Ивелина Минева (сценограф), Бохос Топакбашиян (монтажист), Илиян Кючуков (продуцент и първи асистент), нашите партньори от Four Elemntz и в частност Любо Йончев, които ни предоставиха техника и помощ по време на снимките, Росен Павлов (саунд дизайн), Ангел Симитчиев (композитор), Боби (цветни корекции), Роси (гримьор), Красимира Кръстева за огромната помощ по време на кастинга, невероятните актьори Иван Станчев и Александър Цеков, Иван Иванов за локацията, на моите приятели, които се включиха като статисти и всички други, които ни помогнаха.

Малко съм объркан, ако трябва да бъда честен, какво точно да направя с филма в момента. От една страна осъзнавам, че това е филм за публика с определен профил, но от друга ми се иска колкото се може повече хора да го гледат. Защото темата засяга всички, колкото и да се правим, че този проблем не съществува.

Какъв смисъл влагаш в понятието “различен”?

Няма такова нещо като нормален. Това е някаква кутийка, в която обичаме да слагаме тези, които приемаме. Другите остават извън кутийката и отказваме да ги разбираме. Просто е по-лесно. Повечето хора се дразнят, когато се говори за проблемите на ЛГБТИ обществото. Струва им се далечно, както и че се говори прекалено много за това, а не за „по-важни“ проблеми. Само че няма по-важни и по-маловажни проблеми. Проблемите не изчезват, когато спрем да говорим за тях. Просто спират да бъдат видими. Проблемите трябва да се решават от всички нас. Апатията не е отговорът. Трябва да говорим, да се интересуваме, да се опитаме да се поставим на мястото на някого, когото не познаваме, а не да обръщаме глава. Иначе е една счупена комуникация помежду ни.

Какъв е начинът темата за различната сексуална ориентация да престане да бъде табу в България според теб?

Проблемът не е толкова, че е табу, а как се използва тази тема. Аз лично забелязвам как конкретни политически партии се възползват от активността на ЛГБТИ общността, за да преобърнат посланието им. Напрежението в нашето общество идва от най-различни посоки. Най-вече от ширещата се некомпетентност и бездарие на управляващите, които се възползват от време на време, за да ескалират дадени ситуации, измествайки фокуса върху теми като ЛГБТИ общността. Има сериозна неподготвеност по тази тема.

Това, за съжаление, показва колко развален телефон сме, когато се опитваме да говорим за проблемите си като общество. Мисля, че дадени неща трябва да се случат, както е ставало и на Запад. Например някой политик публично да си признае, че е гей, още по-хубаво ще е ако заема ключова позиция в управлението. Повечето известни личности, които са такива, да не го крият. Само с кураж може да се променят нещата. Колкото повече стане ясно, че хората с различна сексуална ориентация са сред нас– сред познатите, близките, семейството ни, толкова по-малко ще считаме това за табу. Всичко идва от страха, за съжаление. Страхът ни кара да смятаме само нашата действителност за приемлива, но идва момент, в който нещата се влошават.

“Байкал” задава важни въпроси и независимо дали ще се харесат или не, тези въпроси, както и подобни филми са задължителни. На тези, които смятат, че единствената вярна гледна точка е тяхната, а останалите са “педали” – филмът няма да се хареса. На тези, които се страхуват, че синът им ще стане гей повече от това дали ще се роди здрав – филмът също няма да се хареса. Но докато продължаваме да гледаме единствено неща, които ни харесват, нищо добро не ни чака. Няма нищо страшно, когато някой е различен. Колкото повече говорим за това, толкова повече тапети от съзнанието си сваляме и виждаме, че зад тях няма стена. И знаете ли какво става тогава? Имаме шанс да се докоснем до едно от най-красивите и смислени неща на тоя свят- мигът, в който преминаваме през точката си на пресичане.
“Байкал” ще бъде достъпен онлайн съвсем скоро. Следете тук: https://www.facebook.com/Baikalfilm

 

Always Know What's Up On The Balkans
Get Awesome Emails in Your Inbox

By entering my email I consent to the Terms & Conditions
%d bloggers like this: