Образцов дом от Ясен Григоров

Българската реалност, която често ни убягва

      

Образцов дом от Ясен Григовов е нов фотографски проект показващ част от българската действителност. Ясен е от младите българи, за които ни се иска да се пише и чува повече: талантлив, амбициозен и различен.  От три години живее в Лондон, но когато идва време за бакалавърския му проект в Уестминстърския университет, се случва нещо, което по думите му отдавна е чакало времето си. Той решава да се завърне към корените си в село Лехчево, където е роден дядо му и да улови действителността на Северозапада. Така се ражда “Образцов дом” – фотографски проект, който свива сърцата ни и отваря очите ни за нещата, които често подминаваме. “Образцов дом” е изключително доказателство за силата на изкуството да ни насочва към важни и наболели въпроси. Защо селата и малките градове пустеят? Какво се случва с всичко, построено с труд? Каква е цената на свръхурбанизацията? Това са част от въпросите, които проектът задава.

Образцов Дом от Ясен Григоров

Радваме се, че можем да разгледаме работата му и да поговорим с него точно сега, когато повече от месец улиците са пълни с хора, които искат промяна и отговори. Портретът на жена, която за пръв път вижда лицето си на цветна снимка, пустеещите стадиони и разпадащите се постройки са в силен контраст с големия град, където животът кипи, но на цена, която се оказва непосилна. “Образцов дом” се приема изключително добре в чужбина, но едно от първите неща, които Ясен сподели с нас бе, че още в началото си е представял как го представя пред българска публика. Завръщането не е лесна работа, дори често носи тъга. Но когато е направено с любов, точно както проекта, то носи важните въпроси, надяваме се и необходимите отговори. 

 От колко време снимаш и какво те привлече в документалната фотография?

Започнах да снимам любителски с телефона си в гимназията, някъде около края на 2015 година. Няколко месеца по-късно купих първия си DSLR и започнах да се занимавам една идея по-сериозно. В някакъв момент осъзнах, че много би ми се искало да се задълбоча повече в полето и така се ориентирах към това да следвам фотография в Лондон. Началото на 2017-та ме приеха в Уестминстър и няма и три месеца след като завърших гимназията се оказах в Англия.

Интересът ми към документалната фотография се зароди, благодарение на много от материала, който изучавахме в лекциите си през първите две години от бакалавъра. Конкретно бях доста вдъхновен от творбите на артисти като Джеф Уол, Андреас Гърски и Том Хънтър. Смятам, че този тип проекти, които застават някъде на ръба между документална, табло и fine art фотография, перфектно представляват един от онтологичните парадокси на формата, а именно позицията на камерата като перфектният, обективен надзирател, превръщащ се в неизбежно субективен такъв, заради човешкият елемент.

Разкажи ни мотива зад този проект, в кой момент се запали искрата да го направиш?


Не знам дали имаше конкретен момент, в който се запали искрата–  по-скоро проектът бе един почти изгаснал въглен, който се съживи в рамките на последната година и половина.

“Образцов дом” е, поне за момента, кулминацията на сантимент към родното. Когато заминах, по много начини аз се отрекох от България – беше ми втръснало от липсата на толеранс, от корупцията, от посредствената култура и култа към абсурда. Обвинявах самата нация и съответно българският манталитет за всички тези проблеми, и изпитвах не малко срам от произхода си. През последните три години, не знам дали заради дистанцията, количеството перспектива, което придобих, живеейки в Лондон, или просто заради напредването на възрастта и съответно зрелостта си, малко по малко започнах да поставям под въпрос тези си виждания и чувства и да прощавам.

Когато дойде време да предадем плановете си за финален проект в университета, вече ми бе станало ясно, че исках да сътворя нещо, което въплъщава всичките тези чувства, промяната в мирогледа ми, както и проект, който е способен да информира не само хората в извън България, но и да напомни на хората у дома точно какви са последиците от цялата тази корупция и липса на емпатия. Съответно проследих произхода на семейството си до българския северозапад и селата в района, включително селото, където като малък прекарвах летата си, и започнах да попивам сюрреалистичната среда чрез лентата.

Как се приема проектът извън България?

За момента бих казал доста добре. Заради усложнената обстановка не ми се е отворила още възможност да го представя пред жива публика, но въпреки това проектът бе селектиран от няколко онлайн публикации и изложби – “Offspring Photomeet”, “Source Photographic”, “Traia Photolab/Pinsharp Magazine”, “Photograd, Pupilsphere” и други – съответно бих казал, че определено има интерес. Всеки човек, с когото имах шанса да говоря за “Образцов дом” в рамките на последните няколко месеца, в това число и лекторите и съучениците си, се почувства докоснат от историята, която разказвам. Искрено се надявам да получа интерес и от българската публика, тъй като в крайна сметка мисля, че тази творба малко или много им принадлежи – ситуацията, в която се намирам и връзките ми с “българското село” като пространство, със сигурност са познати на голяма част от сънародниците ни.

“Образцов дом” представя една тъжна реалност. В момент, когато в България текат протести вече месец, имаш ли оптимистични очаквания за бъдещето тук?

Не знам дали има полза от оптимизъм в тази ситуация – реалността е, че само с добри пожелания и оптимизъм нищо не може да се промени. Много добре си спомням протестите през 2013 година и след толкова много жертви, шум, самозапалвания, пак се намираме тук след няма и десет години, протестирайки срещу същите хора. Можем да викаме срещу корупцията колкото си искаме, но докато средностатистическият българин продължава да я толерира в ежедневието си и да не се чувства социално и политически отговорен, винаги ще има кой да се възползва от него. България има нужда от нови лидери с нови, прогресивни приоритети, и с адекватна, силна опозиция – не от псевдо мафиоти, чалгари, бай Ганьовци и асортирани каратисти, пожарникари и джудисти.

Какъв би бил проектът ти и как би го нарекъл, ако решиш да представиш част от България, нещо, което те кара да се гордееш?

Не знам дали гордост е точната дума, но нещо, което намирам за изключително вдъхновяващо и свежо, са всичките тези българи, било то в страната или извън нея, които реализират креативни и иновативни проекти – било то в полето на изкуствата или не -въпреки всичките пречки, които биват поставени пред тях. Ако има едно нещо, на което животът ми в родината ме е научил, това е как да се справям с изпитания и несгоди. Повечето от хората в България не са толерантни към новото и различното, така че всеки, който успява да просперира въпреки неразбирателството и негативизма, е герой в моите очи.

Представям си го като поредица от портрети, може би подчертани с минимален контекст – името на субекта, годината, професията и евентуално градът, последвани от няколко детайла на средата/работата им или пък не-позирани кадри в съответната среда. Заглавията ми винаги са нещо, което се сформира в процес на самия труд – например “Образцов дом” произлезе от знаците, които фигурират като такъв ярък спомен в съзнанието ми, както и от очевидната визуална ирония между реалността и този идеал.

По какви други проекти работиш в момента?

Активно се старая да развивам комерсиалната страна на практиката си – да печеля нови клиенти,  да работя върху маркетинга на арт принтовете и бранда си – “YGREQ” (“Игрек”). Иска ми се да продължа да работя с креативни, мотивирани хора, които са намерили или пък активно търсят призванието си. Тези истории винаги ме зареждат и вдъхновяват, което води до много приятни, естествени кадри и съответно щастливи клиенти!

В по-артистична посока искам да реализирам изложба или поредица от изложби за “Образцов дом” – от самото начало си представях проекта в галерия и в момента, в който е безопасно да се съберем на чаша вино, ще се постарая да го организирам – има няколко галерии в София, както и в Лондон, които съм си харесал. Сигурен съм, че ще има и други, така че стоите в течение!

Още от Явор Григоров вижте тук

 

 

 

 

 

 

 

Reader Rating0 Votes
0
Always Know What's Up On The Balkans
Get Awesome Emails in Your Inbox

By entering my email I consent to the Terms & Conditions
%d bloggers like this: